Описание
ДЪЛБОКОЗАСМУКВАЩИ ПОМПИ С ИЗНЕСЕН ЕЖЕКТОР
При смукателни дълбочини HS над 8 метра ( до 45 метра ) се използват самозасмукващи помпи с изнесен ежектор , монтиран на входа на смукателния тръбопровод . Част от дебита на помпата се отклонява по тръбопровода с по-малък диаметър към изнесения ежектор за засмукване и повишаване налягането на водата . За преодоляване на голямата смукателна височина се използва до 80% от номиналния дебит на помпата , поради което помпите са подходящи при малък дебит за пълнене на резервоар от сондажи с малък дебит и с малък воден стълб , когато не е възможно монтиране на потопяеми сондажни помпи . При помпите с изнесен ежектор на изхода на помпата задължително се монтира кран с изпразнител откъм помпата , като на отвора 1/4″ срещу изпразнителя се монтира манометър . След напълване на помпата и смукателния тръбопровод с вода и затворен кран на изхода ,помпата се включва и се следи повишаването на налягането на манометъра . Ако налягането при работа 30 секунди остане по-ниско от 0,1H min се долива вода до пълното обезвъздушаване и после се включва помпата отново.Процесът се повтаря докато налягането на манометъра покаже налягане близко до 0,1макс (максималния напор в метри по каталог минус действителната дълбочина на засмукване HS в метри ). Тогава започва постепенно отваряне на крана на изхода и увеличаване на дебита
Колкото по-голяма е смукателната дълбочина , толкова по-малък е допустимият максимален дебит . В каталожните данни се дават допустимите дебити и напори при дадена дълбочина на засмукване
Когато налягането на манометъра стане равно на 0,1 (напора в метри при максимално допустим дебит минус дълбочината на засмукване в метри ), ако няма наличие на въздушни мехурчета при продължително водочерпене над 2 часа , ръкохватката на крана на изхода на помпата да се блокира за да не може да се увеличава дебитът .
Ако при експлоатация на помпата се забележи изхвърляне на въздушни мехурчета или намаляване на налягането при постоянен дебит да се започне постепенно притваряне на крана на изхода на помпата докато спре изхвърлянето на въздух и нарастне налягането и ръкохватката на крана да се блокира в новото положение!.
ВНИМАНИЕ !!! При опит да се консумира повече вода от допустимото, налягането на изхода спада и помпата спира да работи , тъй като водоструйната степен ( ежекторната част ) не функционира при малко налягане на изхода
Дълбокозасмукващите помпи с изнесен ежектор са с много ниска енергийна ефективност и се препоръчва да се използват само при много малък воден стълб и значително количество пясък , когато потопяеми сондажни помпи не могат да се използват .
Енергийната ефективност на самозасмукващите помпи е по-висока от тази на периферните и по-ниска от тази на центробежните помпи .
Хидравличният шум на самозасмукващите помпи се дължи основно на високата скорост на водата след дюзата на ежектора .
Шумът на тези помпи при съизмерима мощност е по-нисък от този на периферните и по-висок от този при центробежни помпи .
ПРЕПОРЪКИ ПО ИЗПОЛЗВАНЕ
При експлоатация на помпата на изхода и задължително да се монтира бленда или кран за ограничаване на дебита така , че налягането да не спада под минималното , посочено на табелката – ако се допусне дебит по-голям от максимално допустимия ежекторната степен престава да работи и наляганета спада скокообразно.
Дълбокозасмукващите помпи с изнесен инжектор позволяват експлоатация на сондажи с гранично малък воден стълб , малък дебит и наличие на количество пясък в един 1 m3 недопустимо за многостепенните центробежни потопяеми помпи.
Пробно водочерпене и определяне на максималния дебит на сондажа без използване на контролен датчик на динамичното ниво .
Прилага се при малък воден стълб до 6 метра и очакван дебит над 0,7 m3 / h . Задължително на изхода от обсадната тръба да има монтирани „Електронна защина „НУЛЕВ ДЕБИТ “ или Електронен пресостат , които да защитят помпата от работа “ НА СУХО „.
І .1 . При полузатворен кран с контролен манометър се включва помпата и се настройва дебитът да бъде до 5 l / min или 0,3 m3 / h ( контролира се с напълване на бутилка минерална вода 10 l за повече от 2 min или по показанията на водомера ) .
Непрекъснато се следи мътността на изтичащата вода чрез периодично напълване на прозрачна бутилка . Изчаква се един час при бистра вода или до пълно избистряне на водата . Пълното избистряне на водата може да се получи след продължително промиване над няколко часа .
ВНИМАНИЕ ! През цялото време на пробното водочерпене краят на изходната тръба да бъде монтиран в бутилка от минерална вода за да може да се следи дали не изхвърля въздух – при поява на изхвърлен въздух веднага да се намали дебитът на помпата . При значително намаляване на дебита е възможно помпата да бъде изключена от електронната защита „НУЛЕВ ДЕБИТ “ ( под 2 l /min или 0,12m3 / h ) – тогава се увеличава дебитът дотолкова , че електронната защита да не изключва . При този стабилен минимален дебит се оставя помпата да работи до пълно избистряне на водата .Увеличава се дебитът отново до 5 l / min и ако се появи отново изхвърлен въздух това е признак , че дебитът на сондажа е малък и нивото на водата е достигнало отворите на засмукване на помпата и директно захранване на сградата е невъзможно . ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се налага монтиране на междинен резервоар , а дебитът на помпата трябва да бъде възможно най-малък . Постепенно се намалява дебитът докато спре изхвърлянето на въздух , записват се показанията на манометъра и дебита и се блокира положението на ръкохватката на крана – това е максималния дебит на сондажа . В този случай задължително се налага демонтиране на помпата и монтиране на блокировка с „НИВОРЕЛЕТА“ с три електрода или съответно табло с вградено нивореле .
І . 2. При напълно избистрена вода се увеличава дебитът до 10 l / min или 0,6 m3/ h и се следи непрекъснато мътността на водата – ако се забележи значително размътване се намалява дебитът така , че количеството пясък да не надхвърля 150 g / m3 , изчаква се до избистряне и се увеличава дебита до 0,6 m3/ h .
ВНИМАНИЕ ! При поява на изхвърлен въздух се ограничава дебитът докато спре да изхвърля въздух , записват се показанията на манометъра и дебита и се блокира ръкохватката на крана с манометъра .При дебит под0,7 m 3/ h директно водоснабдяване на сградата е невъзможно и се налага използване на междинен резервоар .
І . 3 . При следващо избистряне се увеличава стъпално дебита с по 0,3 m 3/ h до :
– получаване на напълно бистра вода и стабилно водоподаване при напълно отворен кран с манометъра- това е идеалния случай при който дебитът на сондажа е по-голям от максималния дебит на сондажната помпа и не е необходимо монтиране на “ НИВОРЕЛЕ „.
– поява на изхвърлен въздух .Тогава се ограничава дебитът докато помпата спре да изхвърля въздух , записват се показанията на манометъра и дебита и се блокира ръкохватката на крана с манометъра . В този случай дебитът на сондажа е по-малък от дебита на помпата и е желателно монтиране на „НИВОРЕЛЕ “ с три електрода , което да изключва помпата при спадане на нивото на водата до нивото на помпата .
Електронната защита от работа „НА СУХО “ да се използва само като дублираща ,тъй като тя не може да защити помпата при дебити на сондажа над 120 l / h .
ВНИМАНИЕ ! При експлоатация на помпата без монтирано „НИВОРЕЛЕ „, ако се забележи изхвърляне на въздух , да се намали дебита на помпата чрез притваряне на сферичния кран с манометъра .
ІІ . Пробно водочерпене и определяне на максималния дебит на сондажа с използване на контролен датчик на динамичното ниво .
Прилага се при воден стълб над 6 метра над нивото на монтиране на помпата , при очакван малък дебит и когато има монтирана защита с „НИВОРЕЛЕ “ или таблото за управление е с вградено „НИВОРЕЛЕ “ .
Най-лесно контролен датчик се изработва от част от детски цилиндричен латексов балон в който се насипва едра речна баластра около 200 грама, надува се толкова , че да плува от 2 до 3 см от мястото на завързване с капронов конец / от тези , които се използват от зидарите за нивелиране/. Дължината на капроновия конец трябва да достига до помпата като предварително се проверява здравината му .
ІІ.1.Преди монтиране на помпата върху капроновия конец се маркира нивото на горния край на монтираната помпа с КРАЕН маркер на разстояние от контролния датчик равно на дължината на вертикалната основна тръба .
ІІ.2. При неработеща монтирана помпа се спуска бавно контролния датчик докато достигне повърхността на водата При достигане на повърхността на водата с леко повдигане и спускане се проверява СТАТИЧНОТО ниво – чува се характерно пляскане по повърхността на водата . При това положение се завързва ПЪРВИ маркер на конеца / червен конец или пластмасов маркер с характерен цвят / – това е СТАТИЧНОТО ниво на водата в сондажа .
ІІ.3.Изважда се контролния датчик и се измерва СТАТИЧНОТО ниво от ПЪРВИ маркер до контролния датчик / полезен обем на сондажа / и се записва .
ІІ.4.Пуска се контролния датчик да плува във водата , сферичният кран се притваря и се включва помпата да работи с дебит до 5 l / min или 0,3 m3/ h .
Дебитът се определя по контролния водомер или ако няма такъв се определя времето за пълнене на бутилка от минерална вода 10 литра да бъде над 2 минути .Оставя се да работи около 30 минути и непрекъснато се контролира има ли пясък или мътилка и се следи придвижването на крайния маркер към ръба на обсадната тръба . Ако се появи пясък и мътилка да се намали дебита докато се намали мътността и се оставя да работи дълго време , докато се избистри напълно като се следи намаленият дебит да не задейства защитата „НУЛЕВ ДЕБИТ „.След пълно избистряне се възстановява дебитът от 5 l / min или 0,3 m3/ h .
Дебитът се намалява и ако :
– нивото на водата спадне до помпата и КРАЙНИЯ контролен маркер стигне до ръба на обсадната тръба ;
– се задейства „НИВОРЕЛЕ “ и изключи помпата .
Намалява се дебитът чрез притваряне на крана с манометъра , изчаква се да се включи помпата и се следи нивото като се изтегля контролния датчик така , че крайния маркер да бъде поне на 4 m над края на обсадната тръба и се следи непрекъснато придвижването му към края и . Намаленият дебит да не задейства защитата „НУЛЕВ ДЕБИТ „. Ако при зададения дебит нивото спадне толкова , че контролния датчик да изтегли крайния маркер да остане устойчиво на 0,5 до 1 m от ръба на обсадната тръба това е максималния дебит на сондажа – демонтира се ръкохватката на крана с манометъра и се записва получения дебит . Оставя се да работи при това положение поне 2 часа и ако водата продължава да бъде бистра се започва нормална експлоатация .
След пълното избистряне при зададения дебит се проверява нивото на водата . Ако нивото не е спаднало до крайния маркер на конеца се монтира нов маркер.
ІІ.5. Увеличава се дебитът с 0,3 m3/ h и при непрекъснат контрол на мътността и положението накрайния маркер се извършват манипулациите описани в т.ІІ.4 . След пълно избистряне при новия дебит , акокрайния маркер не е достигнал ръба на тръбата на конеца , се монтира следващ маркер .
ІІ.6. Извършват се манипулациите по т.ІІ.5 докато :
– кранът с манометъра се отвори напълно и нивото на водата остане над нивото на помпата – тогава дебитът на сондажа е по- голям от дебита на помпата и контролният маркер не достига до ръба на обсадната тръба . Монтираната помпа може да се използва с целия си капацитет без опасност да свърши водата в сондажа .
– крайния маркер достигне ръба на обсадната тръба или изключи „НИВОРЕЛЕ „.Тогава се изпълнява т.ІІ.4 . След намаляване на дебита и непрекъсната работа без прекъсване повече от 2 часа се блокира или демонтира ръкохватката на крана и помпата е готова за по-нататъшна експлоатация .
- изважда се контролния датчик с маркерите и се съхранява за бъдещ контрол на сондажа.
Подробно вижте :Наредба №2 от 22.03.20005 г. за проектиране,изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи ( ДВ бр.34 от 19.04.2005 г.)
Внимание!!!
Използването на бързи връзки с полиетиленови тръби и гъвкави армирани смукателни тръбопроводи е нежелателно поради опасност от разхерметизиране. Най-малката нехерметичност по смукателната част на помпата може да доведе до промяна на параметрите на помпата, включително до незасмукване.